Къде е нашето модно самочувствие?

loading...

Чуден феномен са корените на българското национално самочувствие! Променлива величина, която се колебае между страшни амплитуди – веднъж напомпана до край гордост и фуклявене в типично нашенски стил, друг път – комичен комплекс за малоценност, гарниран с мощни изблици на нихилизъм. Понякога корените на националното ни самочувствие са толкова здрави и жилави, дълбоки и устойчиви, че няма накъде повече, а понякога същите тези корени са толкова хилави и немощни, плитки и нетрайни, че изпаднал в моментна депресия, българинът почва да се вайка:”Майко мила, защо в България си ме родила!”...

По отношение на модното ни самочувствие работите са кажи-речи същите. „Ние нямаме никаква мода!”, „България и българска мода? Това е абсурд!”, „Българска мода не съществува!”, „Няма български дизайн!”, „Не вярвам в българската мода!” и какво ли не още може да се чуе и види в статии и интервюта, изречено или написано от мними глобалисти, от звани и самозвани дизайнери, от знаещи и незнаещи журналисти, от потребители, купувачи и от най-шарена публика. Това, разбира се, не е вярно. В същото време категорично трябва да отхвърлим и другата грозна крайност - помпозното ни модно самохвалство, изобилието от „къщи за висша мода”, вездесъщият нашенски дизайнерски нарцисизъм и самозабрава. При един по-внимателен и обективен поглед ще се окаже, че стотиците, а може би и хилядите шивачи и по-скоро пишман-шивачи, наричащи себе си „дизайнери” са поредният пример за имитация и измама, за смешна хиперболизация на това, което не са. При един по-внимателен анализ, ще се окаже, че десетките и стотиците модни къщи, студия и ателиета са работилнички за моден камуфлаж, а техните стопани са си чисти шарлатани.

Заедно с всичко това, обаче, феноменът „българска мода” съществува и се развива, макар и противоречиво. Нашите дизайнери, мениджъри, предприемачи в сферата на модната индустрия, бизнеса и търговията с модни стоки и услуги постепенно започват да се освобождават от най-големите си слабости: липса на оригиналност, маркетингова некомпетентност, лоша комуникационна и рекламна култура, недостиг на конкурентноспособност и пр. Мощен тласък модното ни самочувствие придобива от постиженията на най-новата ни генерация дизайнери зад граница – Мария Дойчинова, Бипоне, Милена Добрева, Ина Асса , Ивелина Дагсволд, Мария и Симеон Късметски, Петър Петров, Светослав Колчагов, Станислав Петров и редица още други. Съвсем наскоро с успех се представиха в Италия три от най-известните имена в българския дизайн и моден бизнес – Милка Александрова – Бучи, „Мир” и „Ирида”. Те заслужено получиха високи оценки в Рим по време на културните празници и специалната вечер на българската мода в градините на Замъка „Сант Анджело” (в рамките на инициативата „София поздравява Рим”) . Преди няколко години пък в руската столица при голям интерес преминаха Дните на българската мода в Москва, в които участваха Виргиния Здравкова, Фани Пападопулу, „Ирида”, „Модак”, „Юнона” и др. Оправдана национална гордост будят изявите на Ливия Стоянова и Ясен Самуилов, които са в дизайнерския екип на френската къща за висша мода “Он ора ту вю”, големият талант на Веселин Йорданов, работил за модна къща „Гре” и за Лойд Клайн и още много други.

Сред витамините на модното ни самочувствие са и успехите на родната лека промишленост, добрите резултати през последните години от дейността на българските производители и износители на облекло и текстил, както и доброто представяне на нашите модни фирми зад граница. Сред тях без съмнение са „Маркам” и „Етере”, „Агресия груп”, „Денил”, „Батибалено”, „Капаска”, „Mystic Bulgaria” и много други. Цялостната дейност на Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) и организираното от него уникално Балканско изложение за облекло и текстил, т.нар. “BGate” също са сред сериозните стимули на модно самочувствие.

Припомняме тези факти на онези, които поради невежество, неинформираност, а защо не и поради злобичка и завист, нихилизъм и анти-родолюбие отричат това, което реално съществува – устойчиво развиващият се български моден дизайн, новите успехи на младата генерация модни творци по света и определеното – макар и в много случаи – плахо, раздвижване в родните модни среди, пазар и визуална култура.