Модната индустрия в съвременна България

loading...

Когато се каже „българска мода”, обикновено се подразбира „български моден дизайн”. Нашето схващане обаче е по-широко. Под „българска мода” ние имаме предвид както това, което се произвежда в България, така и това, което се продава, а това означава и – внася, в нашата страна. Освен това „българска мода” не са само стоките в магазините и бутиците, но и целият моден пейзаж, в т.ч. модата на улицата, в кафенето, клуба, в дискотеката и т.н. Затова нека да не обобщаваме прекалено нихилистично, че не съществува българска мода, или пък, че ние, българите не се обличаме добре. Много от нас успяват да бъдат елегантни и в работата, и вкъщи, и на официални места. Когато това не се получава, най-честата причина е културният и естетически дефицит, а не финансовият. Парите обаче, не са за пренебрегване. Качествените облекла, изработени от надежден текстил, не струват евтино, а консултациите с добър имиджмейкър и специалист по стайлинг изискват сериозни инвестиции.

Модата, освен публичен и комуникационен характер, има и ясно изразен индустриален и бизнес профил. За по-прецизната й икономическа характеристика е добре да се знае, че през 2008 година заетите в производството на облекло в нашата страна са специализирани главно в създаването на дамска конфекция – панталони, поли, сака, рокли, блузи, ризи, връхни дрехи. В модната индустрия са били ангажирани повече от 120 000 души. Резултатите са от специално анкетно проучване сред фирмите – членки на БАПИОТ. Между 80 и 90% е делът на работата по поръчка от общата продукция на фирмите в този сектор. Износът е с относително постоянен дял през последните три години, а трите компании, които реализират най-голям оборот през 2007 година (между 16 и 20.8 млн. лв.), изцяло работят за външните пазари. Кои са тези външни пазари? Оказва се, че те съвпадат с основните маркетингови приоритети на българските производители на облекло, а именно – Германия, Италия, Франция, Гърция. Някои от модните къщи и фирми изнасят за Холандия, Норвегия, Унгария, Русия, Корея и Япония. Радващ факт е, че българските фирми за облекла се определят като производители за средните и високите ценови сегменти в западноевропейските пазари. Сред чуждите търговски марки, за които работят нашите компании, са такива известни имена като „Хуго Бос”, „Еспри”, „Рой Робсън”, „Томи Хилфигер”, „Балмен”, „Лиз Шармел”, „Некст” и редица други. Тези български фирми за облекло имат доста стабилен материален ресурс и сграден фонд. Близо 80% от тях разполагат със собствени производствени сгради, а около 50% имат и собствени магазини.

Пъстра и нееднородна е динамиката в развитието на създаването и разпространението на българските модни стоки. Втората година от членството ни в Европейския съюз бе белязана със засилена конкуренция и нарастване на изпитанията и предизвикателствата пред нашите модни къщи, дизайнери, предприемачи и инвеститори. В родния моден бранш започнаха да се усещат вече негативите от световната финансова криза. Въз основа на тревожните данни от някои организации за текстил и шивашки услуги съвсем наскоро в. „Дневник” направи една почти шокираща рекапитулация за спада в текстилната и модната индустрия у нас. Лошите резултати от кризисната ситуация (или по-скоро предкризисния период) само за последните няколко месеци сочат 10-15% намаление на поръчките; 5.1% спад в производството на текстил; 12.5% спад в производството на шивашки изделия; 10.5% спад в производството на трикотаж. На базата на прогнозни анализи се очакват съкращения в 50% от текстилните и шивашки предприятия и фирми. Всичко това означава, че е необходима специална кризисна корпоративна и държавна стратегия за управлението на кризата в модната и текстилна индустрия. А това означава професионална мобилизация и структурна промяна в съответствието с няколко по-важни фактора. Кои са те?

Поне четири са факторите, които предполагат още по-качествена професионална мобилизация и привеждане на творческите, технологичните и комуникационните условия и критерии в съответствие със световните и европейските стандарти и норми за справяне с кризата и за бъдещо стабилно развитие:

Първо, сериозно преразглеждане на действащите налични материални и човешки ресурси с оглед на избягването на неоправданите разходи и елиминирането на нискоефективните и демодирани технологии и индустриални модели; адекватното използване на качествените суровини и изходни продукти; търсенето и намирането на нови пазарни ниши както зад граница, така и у нас.

Второ, модерен и функционален дизайн, който отговаря на индивидуалните предпочитания на потребителите и особено на новите генерации и заедно с това е в хармония със световните модни тенденции и акценти, колкото и разнообразни и противоречиви да са те.

Трето, търсене и намиране на адекватен маркетингов микс, интегриране на маркетинговите комуникации и осъзнаване на ролята на пъблик рилейшънс и имиджмейкърството в модната сфера за постигането както на доверието на обществото и целевите групи, така и за осигуряването на надеждна и качествена разпознаваемост на марката, продукта, стоката, произведени в България.

Четвърто, осъществяването на такава качествена (дистрибуционна, ценова, асортиментна) промяна във фирмената стратегия и политика, че да се посрещнат достойно не само ударите на световната икономическа криза, но и преките конкуретни предизвикателства на големите и известни марки, които мащабно завладяват родното пазарно пространство. Ще припомним, че само през 2008 година у нас направиха своите премиери такива модни емблеми като “Кристиан Диор”, “Вивиън Уестууд”, “Джон Галиано”, „Аликзандър Маккуин”, „Прада”, „Миу Миу”, “Долче и Габана”, “Ямамото”, “Москино”, „Мисони”, “Клое”, “Луиза Черано”, “Никва”, “Чезаре Пачоти”, „Салваторе Ферагамо”, „Роберто Ботичели”, някои от които като самостоятелни търговски единици, а други в мултибранд бутици от рода на „Трендбокс”.