Луксът или дилемата за консумативната култура

loading...

Темата за лукса принадлежи към онези теми, по които – както за модата и за футбола, всеки има свое мнение, всеки може да бъде прав за себе си. Какво обаче е луксът? Пристрастяването към него не засилва ли доминирането на консумативната култура в съвременните хора? Кое е общото между лукса и модата? И кое е различното между материалния и духовния лукс?...
„Всичко, което е различно от подслон и храна е лукс” е казал великият Кристиан Диор. По този начин той сякаш се е опитал да предпази хората от погрешни интерпретации на лукса само като безмерно богатство, свръхизобилие, задоволяване на всевъзможни прищевки и пр., от една страна, а от друга – да придаде по-широко значение на категорията „лукс” в смисъл на вкус, на страст към красивия живот, на желание да се живее качествено и стилно. Луксът в много голяма степен е уникална комбинация между високите материални и духовни стойности, подсилени и от знаците на оригиналността, гениалността, различността. Участието на един от емблематичните дизайнери на нашето време – Карл Лагерфелд в изграждането на острова на модата („Исла мода”) в Дубай е показателно тъкмо за тази страна на лукса, разбиран като единство на скъпи материали и забележителни идеи. На това приказно място човек не само може пасивно да консумира стоки и услуги на зашеметяващо високи цени, но и да има привилегията да присъства на едни от най-значимите модни събития в света (поне така е замислен този грандиозен проект).

Луксът има своите материални и духовни измерения. Голяма част от българските новобогаташи, например, са деформирани в надпреварата си да притежават най-скъпите коли в света, най-луксозните яхти, или пък дворци в стил „мутро барок”. Купувайки си скъпите играчки на лукса, те мислят, че си купуват самочувствие и престиж, фукайки се с „успеха си” пред медиите и забравяйки, че за да могат истински да се насладят на това, което притежават им е нужна адекватна култура, естетически вкус, интелигентност, образованост и... чиста съвест. Това е в пълен противовес на други – истински богати хора по света, като например един от най-имащите хора - Бил Гейтс, който е намерил баланса и хармонията чрез мащабна благотворителна дейност и прецизен „филтър” към баналните изкушения на материалната цивилизация. Неотдавна след като напусна „Майкрософт”, той реши изцяло да се посвети на хуманитарна алтруистична дейност.

Парите и богатството са традиционните ключове към луксозния стил на живеене – бляскавите имения, свръхскъпите маркови автомобили, бижутата, дрехите висша мода, разточителните ваканции по магнетичните дестинации - като цяло към безумно високия стандарт на живота. Но може ли всичко да се купи с пари? Защо сред най-скъпите неща милиардерите посочват спокойствието, естествената радост от съществуването, истинската любов, приятелство и лоялност и...един куп други неща? Може би защото някои от тях са достигнали до прозрението, че с пари не може да се компенсира липсата на култура, на вкус, на интелигентност, на здрав разум и на добродетели като честност, преданост, скромност, мъжество и талант.
Задължително ли е обвързан луксът във външността с най-скъпите маркови облекла? Прочути знаменитости и респектиращи с таланта си актьори и певци като Робърт Де Ниро, Джордж Клуни и Боно от „Ю ту” не си падат по марковите дрехи, нито по скъпите “мъжки играчки”, обличат се по-семпло и бягат от показната външност. Това не им пречи, обаче, да бъдат сред най-уважаваните личности на планетата, защото са големи таланти. Това не означава, че те нямат своята представа за луксозния стил на живеене. Това не означава, че те не разбират що е лукс. Освен това всеки човек е в правото да има своите страсти – един по произведения на изкуството, друг по маркови облекла, трети по квалитетни и с колекционерска стойност напитки, четвърти – по ретро автомобили и т.н., и т.н.

Няма нищо осъдително в стремежа на обикновения човек към луксозните предмети и вещи за дома и за бита. Няма нищо осъдително в това един човек със скромни финансови възможности да пести пари и в един прекрасен ден най-после да закупи мечтаната от него луксозна вещ – автомобил или мотоциклет, костюм или бижу, часовник или даже обувки. Един си пада по „Армани”, а друг по „Версаче”; някой умира за „Прада” и „Блумарин”, а друг за „Шанел” и „Диор”; има почитатели на „Кавали”, както има фенове на „Долче и Габана”. Това просто издава определена житейска стратегия, лична страст, индивидуален вкус и ритуален маниер на живеене. Но превърнат в самоцел и сведен до парвенюшката си показност, луксът разкрива грозното си лице и се превръща в двойник на консумативното съществуване. Защото неговият принцип е: потребление заради самото потребление! Защото неговите признаци са безумното харчене, алчното поглъщане, ненаситното разхищение и поквареното забавление...